Игри

Информация за страница Дупница

Дупница е град в Югозападна България и освен това е административен център на едноименната община. След Кюстендил това е вторият по големина град в областта. През античността в района се е намирал тракийският град Германея, който изпълнява ролята на ключов и кръстопътен в Римската империя. Към настоящия момент градът продължава да бъде известен като „град на кръстопът”. В околностите се намират средновековни църкви, некрополи, стара часовникова кула и римска гробница. Според преброяването на населението, което се проведе през 2011 г., то наброява 33 519 жители. ГРАО пък декларира, че населението е 38 519 жители, а по настоящ адрес те са 42 104. Градът се намира в северозападното подножие на Рила, на изток от Конявска планина и на юг от Верила. На близко разстояние се намира границата с Македония – 30 км. Що се отнася до разстоянието до столицата, то е около 50 км път с кола. В наскоро отнетите от общината територии се намират Рилския манастир, Паничище, Седемте рилски езера и др.
    Селища на територията на града съществуват още от времето на късната каменна епоха  и античността. В близост до него минава важният търговски и древноримски военен път Виа Милитарис. В епохата на Средновековието пък градът е част от Първото и Второто български царства, а за кратко време и от Византия и Душановото Сръбско царство. Когато пада Велбъждското деспотство, градът е присъединен към Османската империя. След Освобождението през 1878 г. и последвалия Берлински конгрес югозападният град попада в границите на Княжество България. През 1904 г. се създава и дислоцира щабът на 7-ма Рилска дивизия, а в същото време е построена и една от най-старите военни болници в страната. След края на Първата световна война изборите се печелят от БРСДП и Коста Петков.Именно те създават Дупнишката комуна, просъществувала в продължение на 842 дни. На 21 февруари 1923 г. кметът на града е убит от Харалампи Златанов, член на ВМРО. По времето на преврата от 19 май 1934 г. градът се утвърждава като център на тютюнопроизводството и минното дело в района. На 4 януари 1944 г. поради гъста мъгла пратените да бомбандират София американски самолети са отклонени и хвърлят 150 бомби над Дупница.
    Градът е известен с прозвището „синя крепост”, а в най-новата история се прочува и като „град на барикадите”. Това става в резултат на недоволството от управлението на Жан Виденов. До местните избори от октомври 2007 г. кмет на града е Първан Дангов от редиците на БСП. След това кметският пост се поема от независимия кандидат Атанас Янев. През октомври 2011 г. след балотаж с представителят на БСП Станислав Павлов е избран Методи Чинев от ГЕРБ. За председател на общинския съвет отново е избран представител от ГЕРБ – той се казва Ивайло Константинов. В града освен това са разположени множество държавни обществени институции. Сред тях са администрация на общината, районен съд, полицейски управления, болници, пожарни, училища, пощи, банки и др. В града има 5 основни училища, 6 гимназии, едно СОУ, както и едно висше училище, закрито обаче през 2006 г. Това е Педагогическият колеж Св. Иван Рилски към структурата на Технически университет, София.
Етикети:   Градове , България
eXTReMe Tracker